За ТЕБ

Е, приятелю, как си? Щастлив ли си? Усмихваш се, знам. Ако знаеше колко живот ми дава тази усмивка...

Време е. Как за какво... ето, аз съм пред теб. След всичките тези черни дни и бели нощи. Слушай, само слушай! Мислиш си, че ме познаваш, но не е така. Знам, че не вярваш, но ще ме изслушаш до края. Тогава ще си отида. Често е така в живота – правиш нещо срещу себе си. И то или е за последно, или го повтаряш още много пъти... 
Вярваш ли в мълчаливата любов? Аз не вярвах, но се случи нещо. Прав си, става малко банално. Не желаеш да слушаш, но аз ще ти го кажа. Просто и ясно: “Обичам те!”
Това е. Не, не започвай да се оправдаваш. Не ми казвай, че е грешка. Любовта е лудост. И аз съм луда... Не си представяш, колко ми е трудно. Но само силните не съжаляват. И аз ще съм силна. Ти знаеш, че от теб нищо не мога да крия. Аз лъжа само себе си. И винаги съм успявала. Но ти ми показа от какво имам нужда – от теб.
Мечтая за теб. Сърцето ми се разкъсва. Знам, че не ме обичаш и това ме убива. Но още повече ме е страх, че мълчаливата ми любов ще умре. Тогава огънят ми ще угасне. Ще умрат и сълзите, и думите, и душата ми.
Край. Това е. Объркан ли си? Чудиш се какво да кажеш? Моля те, не страдай! Бъди мой приятел, както до сега. Прося твоето уважение – не за това, че всичко ти казах, а защото ще намеря сили да продължа смеха и лицемерието. Аз няма да пратя това писмо до теб. Но ако някой види себе си в моите думи, дано е вечер, защото приятелската любов е като вечерта – дълбока, тиха и безпощадна...